Дивертикула на Мекел

Дивертикула на Мекел, наречен по друг начиндивертикулум на илеума, е вродена аномалия на тънките черва, която е свързана с патологията на обратното развитие на жлъчния канал в неговата проксимална част. Неизключваният (нелицензиран) остава проксималната му част, оставяйки канал между червата и пъпа като резултат.

През първите седмици на вътрематочно развитиечовешкото тяло функционира жълтък и ембрионални канали за урина, които са в пъпната връв. Храненето на плода се осъществява чрез първото, защото свързва жълтъчната торбичка с червата на плода и през втората урина се влива в амниотичната течност. В периода от третия до петия месец на вътрематочния живот се развива обратното им развитие - жълтъкът, постепенно атрофичен, се превръща в средна връзка.

Ако има някакви неуспехи в механизма на тази трансформация, след това постепенно се формира, в зависимост от степента на запазване на несвързания канал и нивото на локализиране на патологията:

• пълен или непълн пъстърва фистули;
• Meckel diverticulum;
• enterokistoma.

Тази аномалия е открита в началото на деветнадесети век от Йохан Фридрих Мекел, младши, германски анатомист от град Хале.

Той описва разликите между двете дивертикули на тънките черва:

• придобит и състоящ се изключително от лигавица, разположен на мезентериалната му страна;
• истински дивертикулум, вроден, който улавя всички слоеве на стените му и се отклонява от антимишестера.

Дивертикулумът на тънките черва се класифицира, както следва:

по степента на устойчивост на канала:

1) е напълно отворен;

2) частично отворени:

- ако отстрани на червата, а след това дивертикула на Мекел;

- ако от пъпа, а след това и омфалоцеле;

- Ако е в средата, тогава ентерокристома.

3) напълно затворен.

От всички горепосочени форми на дивертикулумMeckel е по-разпространен от други в 70% от случаите и съответно от 1% до 4% от цялото население. И при мъжете той е диагностициран в 2, а в случай на усложнения, тогава 5 пъти по-често, отколкото при жените. Петдесет процента от случаите се откриват при деца на възраст под десет години, а останалите са сред младежи на възраст под тридесет години. Дивертикулатът на Meckel в дванадесет процента от случаите се комбинира с други патологии на развитие, но семейно явление не е доказано.

Дължината му варира от две до трисантиметри, минималният размер - 1 см, а максималният - 26 см, дебели като пръста и тесен като червей-подобен процес. Във форма прилича на цилиндър или конус. Обикновено дивертикулатът на Мекел се намира на противоположния мезентерия отстрани на илеума. Средното разстояние от него до буферния клапан е от 40 до 50 см, може да бъде заварено чрез издърпване от съединителната тъкан с предна коремна стена, мезентерия или с чревни бримки.

Клинично, в повечето случаи не се проявява изобщо, но се среща главно в хода на операциите на коремната кухина по други причини или в случай на усложнения.

Диагнозата се потвърждава от рентгеново изследванепроучване с използване на суспензия на бариев сулфат като контрастно средство. Като един от помощните методи може да се използва ултразвук. Съществува и специфичен метод за изследване - радиоизотопна сцинтиграфия, използваща технеций-99. При кървене от дивертикула на Мекел, диагнозата се установява чрез артериография.

Лечението е бързо, в случай че тоймалка, тогава техниката на отстраняване е същата като при апедектомията. Но в случая на широк дивертикулум с мезентерия, последният се превръзва, кръстосва и след прилагане на мека чревна целулоза разделя самия дивертикулум. Тогава раната на червата и коремната кухина се зашиват.

И какво представлява дивертикулозата?

Това е състоянието на организма, в което едивертикула на дебелото черво, т.е. многобройни издатини на саклената форма, които комуникират с кухината на дебелото черво (по-често в дванадесетопръстника). Те се появяват клинично само в случай на усложнения, лекува се хирургически.